събота, 13 юли 2013 г.

Годината на върколака - Стивън Кинг

Тази книжка прочетох още, когато излезе. Не съм я описвал тук, но наскоро я разгледах отново и реших да драсна нещичко.

Стивън Кинг е автор, който не се нуждае от някакво подробно представяне. Вие вече знаете, че той е получил прозвището "крал на ужаса" и, че редовно е готов да ни кара да настръхваме от неговите произведения, които издава в доволно големи количества.

Тази книга не е толкова типична за него и поради това, не и от най-долюбваните за неговите почитатели. Не, нямам предвид, че върколак, който вилнее в малко американско градче и плаши жителите му до смърт не е в негов стил. Даже напротив, това звучи точно като Кинг, но произведението не впечатлява като сюжетна линия и герои, за разлика от други неща, които съм чел от същия автор.

Книжката, чийто сюжет, подари своята простота, беше напълно достатъчно представен в предния абзац има по-скоро колекционерска стойност. За щастие издателите от "Ибис" са се постарали. Само жалко, че кориците не са твърди. "Годината" е организирана като календар. Всяка глава е посветена на пълнолунието през отделен месец от 1983 г. Така, че книгата е изградена от дванадесет малки историйки, които са свързани помежду си и са разделени от детайлни гравюри и цветни илюстрации, допълващи атмосферата.

Сюжетът е линеен. Няма остри завои. Няма и опити на автора да заблуждава читателите си. Няма детайлни психологически описания на героите - нещо доста типично за Стивън Кинг. Няма я дори философската мисъл, с която авторът често допълва повествованието си. Не очаквайте трилър и мистерия. Всичко върви по една проста сюжетна линия, която има горе-долу предсказуем край.

Именно това може да ви разочарова. Според мен обаче - не бива. "Годината на върколака" е замислена по-скоро като глезотийка за тези които следят литературата на ужаса. Няма как един отявлен читател на всякакви истории за духове, вампири, караконджули, таласъми и пр. същества да не се зарадва щом държи в ръцете си изящна малка книжка за върколаци и то написана от самия крал на ужаса. Няма как. Целта не е да се насладим толкова на невероятен сюжет или стил, а само да си доставим едно дребно забавление. Книжка, към която да можем да се връщаме от време на време, за да разгледаме картинките. Като стар и култов хорър филм, който вече има само сантиментална стойност. Ефектите не са реалистични, често и репликите, а може би дори актьорската игра. Въпреки това обаче, го гледаме отново и отново, само защото помним какво сме изживяли, когато сме го гледали за пръв път като деца или, защото е оставил голяма следа в киното.

"Годината на върколака" е нещо такова. Кратка, изящна книга за ценители, за най-големите почитатели на жанра. Не е случайно, че първоначално американското издание е планувано в ограничен тираж.

Ха, и още нещо. Съжалявам, че не е в стихотворна форма! Щеше да му отива повече. Може би ви звучи глупаво, но си представям как същата книга би изглеждала ако я беше написал Едгар Алън По. Вероятно като дълга поема в дванадесет части.

Очаквайте още: "Играта на Джералд" - Стивън Кинг, "Древният враг" - Дийн Кунц, "Играчът на рулетка" - Ф. М. Достоевски, др.

неделя, 7 юли 2013 г.

Хусарят - Артуро Перес-Реверте

Бях решил да прочета друга книга, но тази ми изникна случайно в един кащон на пл. Славейков и то тъмко в деня след като представих тук накратко "Деветата порта" от същия автор. Зарязах останалите два романа, които чета, защото реших да усетя напълно разликата между един млад и един вече зрял писател.

"Хусарят" е първия роман на Артуро Перес-Реверте, написан между два негови военни репортажа, чийто действие ни пренаса в времената на Наполеоновите войни. Френските войски вече са окупирали цяла Испания и за неин крал е поставен Жозеф Бонапарт - брат на Наполеон I. Испанската съпротива обаче е организирала голям бунт, който може би ще освободи страната им и ще върне законният наследник на престола където му е мястото - начело на държавата.

Главният герой - младши лейтенант Фредерик Гюлнц, хусар от френската армия и току-що завършил военното училище ще участва в първата си битка някъде там в Испания, срещу няколко хиляди въоръжени до зъби селяни, който се борят за своята свобода. Романът проследява единствено това стражение, което ми се струва, че исторически не се е сътояло или поне не успях да намеря точен паралел. Действието започва от вечерта преди "големия ден" и завършва на сутринта след него, когато всичко е вече приключило.

Наистина си личи, че Перес-Реверте още е млад като автор. Няма го онзи умел и завършен стил, който демострира в "Деветата порта". Този тук е много по-изчистен. Без подробности и енциклопедични познания в текста. Няма ги дръзките експерименти. Не, не че тук испанският автор не се е спавил добре, просто стилът не е същия като този, за който писах предния път. Честно казано, докато четях началото на романа си казах, че е написан наивистично. Речта на героите, мислите им, действията им изглеждат неествествени, нереално идеализирани и може би прекалено морални. Скоро обаче разбрах каква е целта на Реверте. Първите няколко глави трябва да са такива. Последващите обаче са повече от реалистични. До брутализъм. Вихърът на битката и резултатът от нея са изполени на показ без да се крие нищо. Как войната превръща младежите с идеализирани представи за нея, за славата и честа и за живота като цяло в хора с реални и естествени разбирания за всичко това. Как един-единствен ден може да те направи мъж.

Баталното повествование е невероятно. Напоено е с динамика, от която усещаш тръпки. Винаги съм смятал, че описанията на бойни сцени е нещо много трудно, тъй като много действие е събрано на едно място. Реверте се е справил чудесно. Имах чувството че съм някъде там и наблюдавам всички сцени на живо.

Артуро Перес-Реверте
Повърхностният размисъл върху "Хусарят" може да накара читателят да помисли, че основния мотив на автора е да покаже безсмислието на войната. Една изтъркана идея, която се появява в творчеството на много писатели, художници и пр. Ако се погледне по внимателно на нещата обаче... изводът ще бъде друг. Артуро Перес-Реверте е испанец. Той обаче избира да покаже войната от френската страна като не спестява жестокостите, които се извършват и от двете страни в конфликта. Това не е случайно. Той възхвалява героизма на собствения си народ, показвайки, че за французите завладяването на Испания е нещо напразно. Сляпо следване на пътя, по който ще бъде утолена жаждата за власт на един безумец - Наполеон Бонапарт. Нещата обаче не стоят така за испанците. Войната за тях е свещена и справедлива, защото бранят собствените си земи. Това е отлично пресъздадено и може да се докаже с много споменати в сюжета събития, но които ще предпочета да спестя, за да не ви развалям четенето на книгата. Вие можете да ги откриете и сами. По този начин авторът е използвал интересен трик. Ако влезеш "на страната" на лошите и не ги представиш като съвсем лоши (защото излагаш нещата от тяхна гледна точка) ще демострираш реалистичност на повествованието (дори тя да липсва, а тук си я има, както споменах). В същото време, ще се измъкнеш от патоса и хиперболизацията, с които иначе би увенчал добрите в историята. Но няма да намалиш тяхната слава, нито че излезе, че възхваляваш лошите. Това е много добър похват при историческите романи, върху който писателите и читателите с интерес могат да размишляват много дълго. Нашите съвременни автори изглежда са слепи за подобни нелоши идеи. Вероятно не четат колегите си. Вместо това изпадат в една или друга крайност, стигайки до безумия: осмиване на национални герои и собствения си народ или пък прекалената му идеализация.

Книгата напомня на приключенски роман от XIX в., но носи трилърови и натуралистични елементи, които са присъщи за модерното изкуство и които старите автори обикновено ни спестяват. Така, че ако харесвате Александър Дюма-баща или пък началото на "Пармският манастир" от Стендал, което предхожда любовните преживявания на Фабрицио дел Донго, то "Хусарят" е тъкмо като за вас. Ако си падате по история и военното дело пак няма да сбъркате с това заглавие.

вторник, 2 юли 2013 г.

Деветата порта - Артуро Перес-Реверте

Здравейте отново, след месец и половина отсъствие, поради независещи от мен причини, се връщам на линия, за да описвам книгите, които чета. Беше ми тъжно за блогчето... по-скоро за книгите през тези страшно натоварени и скучни 40-50 дена. Обратното броене обаче приключи и бих искал да ви представя "Деветата порта" на испанския автор Артуро Перес-Реверте.

Може би познавате книгата от нейната едноименна холивудска екранизация с участието на Джони Деп в главната роля. Ако е така не бива да се отричате от нея. Филмът е доста различен и набляга само на една от няколкото ѝ сюжетни линии. Така че само ще спечелите ако я прочетете, въпреки, че част от нея ще ви бъде позната.

Историята се развива около Лукас Корсо. Самотник, които обича да пие джин в големи количества и упражнява доста интересна професия - ловец на ценни книжни издания с колекционерска стойност, за които някои биха платили десетки хиляди. Една такава книга ще му донесе неочаквано приключение - "Деветте порти от царството на сенките", която крие мистериозна тайна. Отпечатана от безизвестния в днешно време испански печатар Аристиде Торча през далечната 1666 г. и веднага след това заклеймена от Инквизията, иззета и унищожена, а нейният издател - изгорен на кладата. Заедно с нея се появява и напълно запазен ръкопис на "Анжуйското вино" - гл. XII от известния роман на Александър Дюма - баща "Тримата мускетари". Корсо трябва да провери автентичността и на двете реликви. И не само това. Читателят с интерес ще проследи и разкриването на други загадки. Можели книгата на Торча наистина да призовава дявола? Какво е клубър "Дюма"? Има ли изобщо дявол и къде се крие той? Има ли нещо общо между него и Дюма?

Испанското издание с неговото оригинално
заглавие "Клубът Дюма"
Авторът има уникален стил. Такъв, какъвто никъде другаде не бях срещал. Словетните му експрименти са доста забавни и биха представлявали интерес особено за тези от вас, които искат да усвоят различни творчески трикове. Все пак, за един писател, начинаещ или не, всяка книга би могла да случи като учебник.

Перес-Реверте вплита в романа си и своята огромната обща култура. Книгата съдържа изключително интересна информация за велики автори, най-вече Александър Дюма - баща, и неговият прочут "мускетарски цикъл", на които има посветени десетки страници, изпълнени с какви ли не любопитни факти. Кой например е прототипът на Д'Артанян? Сам ли е писал романът си Дюма? Колко любовници е имал? И не малко подробности около животът му с тях. Ще научите и много за книгопечатането в отминалите времена, което поне на мен беше интригуващо. Има и някои неща за Наполеон Бонапарт и т.н. Всички тези подробности внасят силна доза реализъм в книгата. Толкова голяма, че аз откровено се чудех дали книгата на Торча не е съществувала наистина (въпреки че съм напълно наясно, че това е невъзможно).

Извън тази "научна" част на стила му, авторът има и много добри умения в изграждането на героите си. Всъщност, изключителен ми се стори начинът, по който той описва онова, което минава през главите на мъжете, когато са запленени от някоя жена. Всичко в тази част изглеждаше толкова автентично, че просто не може да бъде. Нито твърде първично и плътско, нито пък прекалено идеализирано и платоническо.  Виждал съм такъв успех по този фронт само на още едно място - Жак Казот и неговият "Влюбеният дявол", където читателят почти може сам да се влюби в неговата героиня. Впрочем, освен Дюма и този автор определено има някакво влияние над Реверте. По тази причина горещо ви препоръчвам преди да се спрете на "Деветата порта" да сте чели поне "Тримата мускетари" и "Влюбеният дявол", защото иначе може ви се развали четенето им.

Джони Деп в ролята на Лукас Корсо
Автентично е преставена и любовта на човека към книгите. Какво значи да си вглъбен в тях? Да изпитваш тръпка при допира и мириса им. Тези почти любовни чувства, вълнения и трепети са представени така както вероятно бихте си представили погледът на алкохолик към бутилка леденостудена... мастика. Не се преструвайте. Знаете, че е така. Книгоманията не е много по далече от пристрастяването към наркотиците. Просто не се притеснявайте да се отдадете до край на зависимостта си..., поне не е чак толкова вредна за здравето. Всеки си има своите мании.

Друго позитивно качертво на Артуро Перес-Реверте е неговото чувство за хумор, което той умело демострира, точно където му е мястото, за да разведри атмосферата. Струвами се дори, че нотка ирония има в по-голямата част от книгата.

Не може обаче да се мине и без недостатъци. За съжаление към края авторът е решил да раздвои основната сюжетна линия на две с идеята да изненада читателя. Аз поне не останах изигран, защото успях да почуствам какво ще се случи. Това не значи обаче, че този негов похват няма да ви впечатли и да се окажете с пръст в устата, когато Перес си изиграе коза. За съжаление мен не ме вкара в капана, което и ме накара да се чувствам разочарован от повествованието в предпоследните..., да кажем, 40 страници.

Странно е, че на книгата, а и на автора като цяло, не е обърнато достатъчно внимание по читателските блогове.

Трябва да отправя и една малка похвала към издателство еднорог, които са издали една книга с много добро качество, каквото вече рядко се среща на нашия пазар. Добра хартия, корици, илюстрации и всичко останало. Благодаря ви!